От всички селскостопански животни овцете са най-приспособени към пасищно хранене и гледане и намират храна там, където другите животни не могат да се напасат. Освен това те ядат по-голям брой растения, отколкото останалите животни, и могат да изминат големи разстояния в пасене. Младата трева се яде охотно от всички категории овце. У нас естествените пасища изгарят сравнително рано и ако не разполагаме с изкуствени пасища, стадото не може да получи нормално лятно хранене. От фуражните треви най-подходящи за създаване на изкуствени пасища за овце са ръжта за зелено, люцерната, суданката, еспарзетата, царевицата, фиево-овесените смески, грахово-ръжените смески и детелината. Най-правилно и целесъобразно е парцелното използване на пасищата. Пасището се разделя на парцели, големината на които се определя така, че стадото да може да пасе върху всеки парцел по 5-7 дни. При започване на пашата сутрин овцете се закарват на местата с по-груба и по-оскъдна трева, а после се преместват към площи с по-богата и по-вкусна трева. В края на деня те се закарват да пасат на съвсем свежи пасища. Такъв ред трябва да се прилага при сутрешното и вечерното пасене. За да се подобри апетитът на животните, редовно трябва да им се дава сол. Колкото по-млада е тревата, толкова овцете имат нужда от повече сол. След като се напасат достатъчно, овцете се оставят да починат. Тази почивка е необходима както за отмора, така и за да могат животните да преживят изядената трева.