Предстои окончателното гласуване в парламента за сваляне на имунитетите на 11 депутата, както и евентуални нови действия от страна на Европейската прокуратура
Гръцкото правителство е изправено пред сериозно политическо изпитание, след като разследване на Европейската прокуратура постави под съмнение начина на разпределение на земеделски субсидии в страната. Казусът се превръща в безпрецедентен за ЕС, тъй като за първи път действия на институцията, ръководена от Лаура Кьовеши, имат потенциал да дестабилизират управление на държава членка, пише в материал на „Дневник“.
Натиск върху управлението
Вместо традиционната предпразнична подготовка за Великден, в Атина се наблюдава ускорена политическа динамика. Причината – официално искане от Европейската прокуратура до парламента за сваляне на имунитетите на 11 депутати във връзка с разследвания за измами със земеделски субсидии през 2021 г.
Реакцията на управляващата партия „Нова демокрация“ е бърза: в рамките на по-малко от два дни са извършени кадрови промени, включително смяна на министри и висши държавни служители. Парламентарната етична комисия също действа извънредно, като дава зелена светлина за сваляне на депутатските имунитети, за да продължат разследванията.
Случаят е особено чувствителен, тъй като управляващото мнозинство в парламента е крехко. Потенциалното отстраняване на част от депутатите може да доведе до сериозни сътресения, включително риск за стабилността на правителството.
В основата на скандала стои добре позната, но дълго неглижирана практика – неправомерно деклариране на земи с цел получаване на европейски субсидии.
Разследването сочи, че:
- са източени близо 20 млн. евро;
- над 350 лица са получавали средства без реално право на това;
- използвани са общински пасища, декларирани от хора без реална земеделска дейност.
Ключова роля в схемата се приписва на разплащателната агенция O.P.E.K.E.P.E., която според прокуратурата е работила при слаб контрол и възможност за външен натиск. Предполага се и политическа намеса при одобряването на субсидии.
Натрупвано напрежение и ефект върху сектора
Проблемите със субсидиите не са нови за Гърция, но действията на Европейската прокуратура доведоха до рязка ескалация. Още през последните месеци темата предизвика сериозно обществено недоволство.
Допълнително напрежение създаде и преструктурирането на разплащателната агенция, което забави плащанията към фермерите. Това доведе до продължителни протести, блокади на пътища и гранични пунктове, включително към България, както и значителни икономически загуби за сектора.
В отговор правителството въведе компенсаторни мерки:
- намалени цени на електроенергията за земеделците;
- удължени данъчни облекчения за горивата;
- допълнителна финансова подкрепа заради инфлацията.
Политически реакции
Опозиционните партии реагираха остро. Социалистическата ПАСОК и лявата СИРИЗА обвиниха управляващите в системна корупция и поискаха предсрочни избори.
Лидерът на опозицията Никос Андрулакис определи ситуацията като „дълбока институционална криза“, докато представители на СИРИЗА директно насочиха отговорността към премиера Кириакос Мицотакис.
От своя страна, правителството подчертава, че не всички случаи са еднакви по тежест и че няма доказателства за лично облагодетелстване на депутати.
Спешни мерки и реформи
За да ограничи щетите и да възстанови доверието, кабинетът предприема редица действия:
- преминаване към изцяло електронно кандидатстване за субсидии;
- използване на сателитен контрол за наблюдение на земеделските площи;
- включване на разплащателната агенция към данъчната администрация;
- предложение за законови промени, които да ограничат съвместяването на депутатски и министерски постове.
Тези мерки целят не само овладяване на текущата криза, но и предотвратяване на бъдещи злоупотреби с европейски средства.
Предстои окончателното гласуване в парламента за сваляне на имунитетите, както и евентуални нови действия от страна на Европейската прокуратура. Междувременно напрежението в земеделския сектор остава високо заради забавени плащания и очаквания за нови протести.