Над 50% от българските животновъди нямат земя. Биологичното животновъдство трябва да се стимулира реално, а не формално, смята Симеон Караколев
Дебатите за новата Обща селскостопанска политика след 2026 г. отварят отново стари, но нерешени въпроси за българското животновъдство. Един от тях е биологичното производство и начинът, по който то се подпомага. По думите на Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), първата стъпка е да се признае една българска специфика, която администрацията дълго време отказва да приеме.
„Първо концептуално трябва да приемем факта, че българският животновъд не разполага със земя. В България е нормално да си животновъд без земя.
Над 50% от българските животновъди нямат земя и съществуват на инат“, коментира пред Агри.БГ Караколев.
Плащане на животинска единица – възможност от 2026 г.
Караколев смята, че европейското законодателство вече дава решение на този проблем.
„Омнибус регламентът, който влиза в сила от 1 януари 2026 г., казва ясно: държавите членки могат да преминат от плащане на хектар към плащане на животинска единица при биологичното животновъдство“, каза още той.
Именно това ще бъде и едно от първите искания на асоциацията.
По отношение на опасенията от изкривяване при плащане на глава животно, Караколев е категоричен.
„Ако искаме биологично мляко и биологично месо, няма как да не сертифицираме животните си и да не стимулираме биологичното животновъдство.“
Според него досега това не се е случвало реално.
„Ние не го стимулирахме, ние отбивахме номера. Сега идеята е да го стимулираме истински“, добави той.
Нова ОСП, нов подход
По темата за евентуалното сливане на двата стълба на ОСП Караколев изразява лично положително мнение.
„Аз лично съм доволен от това, което се предлага“, обясни той.
Според него ключовото е гъвкавостта и регионалният подход.
„Комисията предлага регионализация и свобода за секторите – нещо, което досега го нямаше“, обяви съпредседателят на НОКА и даде пример с планинското животновъдство.
„Само по схемата за овце-майки и кози-майки в планински райони имаме 40% по-малко кандидати. Това са стотици по-малко фермери. А животновъдът в планински район има в пъти по-високи разходи от колегата си в полето и това трябва да се отчете с допълнително подпомагане“, категоричен е Караколев.